ВЪЛЧА̀ГА

ВЪЛЧА̀ГА м. Увел. от вълк. На думи и на книга / ний опашът на жив вълчага мерим, хей, / и само господ знай каква ще ни огрей... / Тоз що за свобода милее не на дума, / не търси път с компас през планинската шума. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 26-27.

Списък на думите по буква