ВЪЛЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЛЧЀ, мн. -та, ср. 1. Умал. от вълк. — Краешника е за тебе, Райчо, защото имаш зъби като вълче, а за мене ей тази порязаничка, по-меката. А. Каралийчев, НЗ, 24. Едно време, преди Девети септември, се чудеха как да ме подядат, как да ме разсипят,.. А сега — ударници! Ех, показахте си козината, вълчета мои! Г. Караславов, Избр. съч. II, 418.

2. Малкото на вълчица. — Знам де се крие бялата вълчица, видях и вълчетата ѝ. Й. Йовков, ВАХ, 159. Тоя човек носеше с багажа си две торби змии и водеше едно тримесечно вълче, което се теглеше диво на синджира. Ем. Станев, ЯГ, 84.

ВЪ̀ЛЧЕ нареч. Като вълк, подобно на вълк. През тия два месеца четничество той като че загуби сметка за времето,.. Сърцето му стана още по-кораво, умът му недоверчив, взе да мисли вълче, взе да му харесва хайдушкия живот. Ем. Станев, ИК III и IV, 418.