ВЪЛЧИ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪ̀ЛЧИ, -а, -е и -о, мн. -и, прил. 1. Който е на вълк. От време на време той се заглеждаше в едрите вълчи дири, които бяха ошарили снега като прострени надлъж и нашир вериги. Ст. Марков, ДБ, 21. Мъртва и глуха изглеждаше бялата равнина, като пустиня. И ето след вятъра и виелицата се дочуваше проточен вълчи вой, самотен, плачлив, страшен. Й. Йовков, АМГ, 24.
2. Който се отнася до вълк, който е свързан с вълк. Момъкът си спомни тежките зимни дни, когато се бориха с вълчата глутница, белите нощи, прекарани в дома, вечерите край общата маса до зачервената печка. Ем. Станев, ПЕГ, 128. Още щом колата спря и доближихме портата, няколко кучета вълча порода се втурнаха към нас. Т. Кюранов, АП, 183. За да се скрие [Филчо] от преследвачите си, навлезе в гъсталака, намери вълча дупка, скри се в нея и дочака нощта. К. Петканов, Х, 73. Нали гледаш на какво място съм се загнездил — тука е вълчото вървище,.. Голяма грижа ми е тази вълча пътека... А. Каралийчев, СР, 106. Тогава Петър намери стар вълчи капан и го постави на пътя на вълка. Й. Йовков, АМГ, 31.
3. Който е от кожата на вълк. — Как беше ти името, момче? — обади се из грамадния си вълчи кожух дебелият господин, който седеше в каруцата. Елин Пелин, Съч. I, 42. А тия Момчиловци бяха стегнати сега в ризници от пъстроукрасена кожа,.. Само същите мечи и вълчи калпаци,.., скриваха рошавите им глави. Ст. Загорчинов, ДП, 433.
4. Прен. Който е типичен, характерен, свойствен за вълк. Едно от дворните кучета дойде, та сложи едрата си вълча глава в полите на дрехата му. А. Дончев, СВС, 61. Две кучета — едното черно, а другото с вълчи косъм — размахваха опашки на десетина крачки от Вълко. Ив. Гайдаров, ДЧ, 6. Той се усмихна и вълчите му зъби лъснаха. М. Марчевски, П, 21. Герчо ще одумам... Меча капа му над вежди, а под них две вълчи очи, с орлов поглед. Елин Пелин, Съч. V, 84. Той беше облечен чисто, спретнато, здравеняк такъв, с обло, загоряло лице и с дебел вълчи врат. Г. Караславов, Избр. съч. II, 29. Младите хора с вълча охота се нахвърлиха върху хляба и сиренето. От пред‑
ната вечер почти нищо не бяха туряли в уста. Д. Спространов, С, 23.
5. Прен. Който е хищен, безогледен. — Неспокоен дух, не може да се примири с неправдата в света на вълчите нрави. М. Марчевски, ТС, 37. — Коя търговия, другарю Маринов? Оная... алчната, вълчата,.., дето не се спираше пред нищо? Д. Калфов, Избр. разк., 246. Той не можел да въведе никакъв ред в тоя вълчи свят. К. Калчев, СТ, 107.
6. Прен. За време — през който е много студено и бродят вълци. Настанаха вълчи дни и нощи. Никой не се мяркаше наоколо. Ив. Гайдаров, ДЧ, 46. Той сам зари тялото на Велко в снега, а после не можаха да го намерят — зимата беше свирепа, вълча зима... Ем. Станев, ВГ, 13. — Мръква се, а все вали, вали.. — Ето, това е вълче време: сега броди по полето сивият скиталец и вие... Страшно е... Р, 1927, бр. 258, 1. Бе вълча утрин. Сивата мъгла / влечеше по Галиполи пола. К. Христов, ЧБ, 325.
◊ Вълча жила. Диал. Гергьовденче, зановец. Вълча муха. Хищно двукрило насекомо с удължено космато тяло и удължени крила, оцветено в жълто и черно. Вълча ябълка. Бот. Многогодишно тревисто растение с право високо голо стъбло, сърцевидно-яйцевидни листа, жълтозеленикави цветове и подобни на зелени смокини плодове, което се използва в народната медицина. Aristolochia clematitis. Ял съм вълча ябълка и змийско грозде, пил съм цвик от конско мляко... Д. Мантов, ХК, 156. — Ще правим снегозадържане, [земята] да роди дебели самуни. — Ще роди! Ще роди паламида и вълча ябълка!... Ил. Волен, МДС, 168. Вълча яма. 1. Яма, трап за хващане на вълци. На много места имаше вълчи ями и ровове, изкусно покрити със съчки и шума. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 279. 2. Обикн. мн. Воен. Дълбоки трапове със забити колове на дъното пред собствена позиция като пречка за настъпващия противник. Вълчи нокти. Диал. Плавун. Вълчи празници. Определени дни през късна есен и през зимата, когато според народните вярвания не се извършват някои видове работа, за да се предпазят хората и добитъкът от вълци. И се залових да вадя копие от тоя последния [позив], за да го науча изуст, тъй щото,.., ако са случи да са завърна при моите овчари, да им отворя очите, че главната причина на техните страдания не са вълчите празници и петъците, но — турският ятаган. З. Стоянов, ЗБВ I, 112. По вълчи. По начин като вълк. — Само едно да знаеш: с вълци по вълчи вий. Ст. Загорчинов, ДП, 411. Размирието беше неизброима вълча глутница и в него властта се печелеше по вълчи: от най-якия, най-хитрия, най-коравия. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 458.