ВЪЛЧЍЦА

ВЪЛЧЍЦА ж. Женската на вълк. Откъм дола долитна провлаченият вой на изгладняла вълчица. О. Василев, ЗЗ, 20. Отсам беше селото1.. А отвъд лежеше гората — .. с горския властелин, вълка. Там беше и неизменната му другарка — вълчицата, понякога по-дръзка и опасна от самия него, защото имаше на света тежкия дял: да създаде и опази род и поколение. Г. Райчев, В, 4.

Списък на думите по буква