ВЪЛЧЍЩЕ1, мн. -а, ср. Увел. от вълк; едър, грамаден вълк. Арапине, наши господине, / по друм идет, страшен е делия, / .. / на глава му калпак от вълчище. Нар. пес., СбНУ VII, 96.
ВЪЛЧЍЩЕ2, мн. -а, ср. Диал. Място, където се събират вълци.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.