ВЪЛШЕБНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪЛШЀБНИК, мн. -ци, м. Според народните вярвания — човек, който притежава свръхестествени способности да въздейства на природата, на хората, да върши чудеса; магьосник. Два бука сърдито се счепкали,.., и така си останали вкаменени, като по волята на някой вълшебник. Ив. Вазов, Съч. ХV, 91. — О, свещен граде на Константина! — Като пъстра приказка се разгъваха твоите скъпи тайни пред очите на един невръстен княз — и ти скова погледа му, както вълшебник омагьосва змия! Н. Райнов, ВДБ, 71. Забрави ли, че тука са дошли вълшебниците от приказките и преобразяват на часове и минути планината? В. Полянов, БВП, 78.

2. Човек, който има силно обаяние, който очарова, покорява със своето изкуство, майсторство. Вълшебник беше музикантът, чиито пръсти пробягваха бързо, почти невидимо по сребърните клапи на флейтата. П. Славински, МСК, 38. В нашия градец живее такъв един вълшебник, който сичко знае, от сичко отбира и сичко измайсторисва. Знан., 1875, бр. 19, 303. Изкуството ти знам, / с перото си вълшебник. Ив. Вазов, Съч. III, 103.