ВЪОБРАЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪОБРАЖА̀ВАМ СИ, -аш си, несв.; въобража̀ си, -ѝш си, мин. св. -ѝх си, св., непрех. Остар. Въобразявам си. Вий си въображавате, може би, че аз имам очи големи, уста малки, зъби бели и лице бяло румено. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 426. Въображи си, че преди да се влезе в града, минува са още през един мост. Ст. Попов, У, 1871, бр. 13, 203. В днешното положение на напредъка и на образованието мнозина от вас са имали по-големи удобства за учение, отколкото вашите майки, и може би да си въображавате, че вий за всичко знаете по-добре от тях. Из 1877, 1881, 107-108. Додражаваше му на горкия, като си въображаваше, че сичко това, що приказва бабичката му, скоро ще се сбъдне. Ил. Блъсков, Китка V, 1866, кн. 14, 32.