ВЪОБРАЖА̀ВАМ

ВЪОБРАЖА̀ВАМ СИ, -аш си, несв.; въобража̀ си, -ѝш си, мин. св. -ѝх си, св., непрех. Остар. Въобразявам си. Вий си въображавате, може би, че аз имам очи големи, уста малки, зъби бели и лице бяло румено. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 426. Въображи си, че преди да се влезе в града, минува са още през един мост. Ст. Попов, У, 1871, бр. 13, 203. В днешното положение на напредъка и на образованието мнозина от вас са имали по-големи удобства за учение, отколкото вашите майки, и може би да си въображавате, че вий за всичко знаете по-добре от тях. Из 1877, 1881, 107-108. Додражаваше му на горкия, като си въображаваше, че сичко това, що приказва бабичката му, скоро ще се сбъдне. Ил. Блъсков, Китка V, 1866, кн. 14, 32.

Списък на думите по буква