ВЪОБРАЖАЕМО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪОБРАЖА̀ЕМО нареч. Книж. За означаване, че нещо става, съществува само във въображението на някого, не реално. Мата живееше едновременно въображаемо в миналото и съвсем реално в сегашния свят. Д. Вълев, З, 71. Мата се събуди бодра.. В съзнанието ѝ нощта беше дотам продължителна, че тя въображаемо има време десетина пъти да се облича. Д. Вълев, З, 28.