ВЪОДУШЕВЛЀНИЕ

ВЪОДУШЕВЛЀНИЕ, мн. няма, ср. Силна душевна възбуда, предизвикана от изживяване на възторжени чувства, които подтикват към енергично действие. Въодушевлението изглеждаше да е голямо и общо, в очите на всички гореше огън, върху челата падаха кичури коса, чашите високо се издигаха. Й. Йовков, Разк. III, 75. Все по-огнени ставаха думите на ораторите и все по-силно въодушевлението на работниците. Д. Димов, Т, 292. Говори той дълго, с голямо въодушевление размахваше ръце, подръпваше немилостиво брадата си,.., изричаше дълги фрази и гръмки думи, може би не много ясни и за него самия, но пълни със страстна обич към народа, към науката. Д. Талев, ПК, 490. Навред цареше възбуждението на мъжете, които отиваха на война, и въодушевлението на младежите, които искаха да се запишат доброволци. Т. Харманджиев, Р, 180. А пред Панагюрище жените, старците и децата с необикновено въодушевление копаеха обкопи. Г. Бенев, БК (превод), 49.

Списък на думите по буква