ВЪОДУШЕВЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪОДУШЕВЛЯ̀ВАМ,-аш, несв.; въодушевля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Въодушевявам. Аз напълно оценявам дружеските чувства на автора към мене, що са го въодушевлявали. НБ, 1877, бр. 58 , 228.

ВЪОДУШЕВЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; въодушевля̀ се св., непрех. Остар. Книж. Въодушевявам се. От тая реч вие ще можете да си съставите едно приблизително понятие за идеите, от които са въодушевляват сегашните представители на английското правителство. НБ, 1877, бр. 64, 251.