ВЪОРЪЖЀН

ВЪОРЪЖЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от въоръжа като прил. 1. Който има оръжие, който е с оръжие. С разумна предпазливост той нареди да се изпрати въоръжена стража по всички пътища. В. Геновска, СГ, 306. Макар и да казваше, че не се бои, старецът потреперваше и плахо гледаше многобройните въоръжени конници. Й. Йовков, СЛ, 140. Той бе нападнат от две въоръжени лица.

2. При който се употребява, използва оръжие.- Едрата буржоазия ще стигне скоро до въоръжен конфликт с работниците и дребните селяни... Аз трябва да се подготвя за него. Д. Димов, Т, 102. Групата отиваше да извърши първата си въоръжена акция и всеки един си представяше по различен начин започването и завършването на тази акция. Д. Ангелов, ЖС, 254-255. Агресивните кръгове -.., изострят съществуващите и създават нови огнища на въоръжени конфликти в различни райони на света. ПЗ, 1981, кн. 10, 40. Въоръжена борба.

Въоръжен неутралитет. Ненамеса във война при пълна бойна готовност. На 10 септември в България бе обявена обща мобилизация и правителството заяви, че ще пази "въоръжен неутралитет". К. Константинов, ППГ, 285. Въоръжена сила. Войска. Само страхът пред въоръжената сила спира проявяването на дивите им инстинкти. Ал. Константинов, Съч. I, 259. Въоръжени сили. Войската на една държава.

Списък на думите по буква