ВЪПЛОТЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪПЛОТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въплотявам и от въплотявам се; въплътяване. Ансамбъл преди всичко. И пълно отказване от външни ефекти. Творчество отвътре навън. Въплотяване, а не имитиране. Р, 1926, бр. 225, 1.