ВЪПЛЪЩАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪПЛЪЩА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от въплъщавам и от въплъщавам се. Романът "Живите помнят" показва, че писателят.. е тръгнал.. по правилния и просторен път на все по-дълбокото опознаване и изучаване на живота с неговите съществени черти и процеси, в борба за по-

яркото и вълнуващо конкретно-образно въплъщаване. С, 1951, кн. 2, 172.

— Друга (остар. книж.) форма: въплоща̀ване.