ВЪПРОС —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪПРО̀С м. 1. Запитване, което изисква отговор, разяснение; питане. — Живко, кажи ми какво правеше преди малко? Тоя въпрос аз повторих няколко пъти, но той мълчеше. Й. Йовков, Разк. II, 84-85. — А ние кога ще се освободим? — На нас Русия
ще помогне ли? Отвред валяха въпроси. Васил се радваше. Питат ли децата тук, ще питат и в къщи. Ст. Дичев, ЗС I, 357. Засипват ме с куп въпроси: — Откъде си? — Кога те раниха? — От кой полк, от коя рота? Л. Стоянов, Х, 53. Ако някой го запитваше как е, той не отговаряше веднага, помислюваше, като че ли не схващаше добре въпроса. Елин Пелин, Съч. III, 84. — Бате Евдо, отдавна искам да ти задам един деликатен въпрос и все не се решавам, защото просто не мога да намеря подходящите деликатни думи. Й. Попов, БНО, 103.
2. Нещо, което е предмет на проучване, обсъждане и подлежи на разрешаване; проблем. Понеже не се стига до единодушно мнение за обявяване на въстание, въпросът се внася в Централния комитет. К. Митев, ПБ, 100. Младежите не бяха уведомени предварително какви въпроси ще се обсъждат. Сл. Трънски, Н, 53. Той мислеше за Одеса, за семинарията.. Какви оживени разговори.. Колко общи мисли по любимите исторически и филологически въпроси в тия чудни часове! Ст. Дичев, ЗС I, 219. Спорен въпрос. // Тема, предмет на разговор или спор. Та в тая наша компания от дума на дума, повдигна се въпрос за смелостта. Елин Пелин, Съч. IV, 184. Виждаха я, че приказва с тия млади хора свободно и весело, пленявайки ги с умната си реч по всякой засегнат въпрос в разговора. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 41. А сега на въпроса. Ние тука, трябва да знаеш, сме се захванали за една голяма работа, че да видим каква ще излезе... П. Незнакомов, СМ, 13. Спореше се по един много важен въпрос. // Нещо, което занимава, вълнува някого или се отнася непосредствено до него и изисква разрешение. Още не е навършил шестнадесет години, а животът го беше изправил пред въпроса, защо нещата са така объркани, защо той е роб, а този обикновен човечец без особени предимства.. — офицерът Бакърджиев — е господар и разполага с него като с вещ. Д. Добревски, БКН, 68. — През всичкото време на войната ме е мъчил тоя страшен въпрос: какво право имам аз,.., да разполагам с живота на тия хора. Л. Стоянов, Х, 105. — Все пак мисля, че с Миладинов ще трябва да се поприказва -..- Това не е само твой личен въпрос, Магда. Ем. Манов, ДСР, 340. През целия си живот той се мъчи над въпроса.. кои са нравствените устои на човешкото общество. БР, 1931, кн. 4-5, 133.
3. Предмет, тема в областта на науката или изкуството, която се разглежда, проучва, изследва; проблем. Взех да се опитвам да пиша статийки по правни въпроси. Ил. Волен, МДС, 27-28. Имаше, разбира се, различни становища по въпросите за литературата. Г. Белев, КР, 6. // Обособена, свързана част от учебен материал, по която трябва да говори, която трябва да разясни учащ се. — Дори не съм забравил и въпроса, по който ме скъсахте. М. Марчевски, ТС, 134.
4. Нещо, което трябва да се предприеме, да се разреши, уреди. Най-големи грижи поглъща въпросът за въоръжението на момчетата. Ив. Унджиев, ВЛ, 75. Първият и най-важен въпрос от дневния ред беше въпросът за нарядите. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 252. Можем да възложим тази задача на другаря Пешевски, но той не е от нашата служба и няма как да се уреди въпросът с командировката му. Ст. Марков, ДБ, 431. След Нова година Боян най-сетне успя да си намери квартира -.. Беше много щастлив и горд, че е разрешил такъв важен и жизнен въпрос и при това толкова успешно. Ем. Манов, ДСР, 278. Преди изборите тя [руската дипломация] бе поканила Силите да направят пред Великото народно събрание една колективна декларация в полза на княза.. Англия се възпротиви, заявявайки, че не иска да взема участие в една постъпка, която щеше да съставлява намеса в един вътрешен въпрос на България. С. Радев, ССБ, 299.
5. Членувано с гл. съм и предл. за или следв. изр. със съюз да. Нещо, което се смята за най-важно, съществено, необходимо в даден случай. — Върви веднага и ти! Нито генералът, нито Тодор трябва да излязат от къщи и никой да не идва при тях. Сега въпросът е да спечелим само няколко часа. Вл. Полянов, ПП, 238. Въпросът е веднъж да заспим на тихо пристанище, пък като излезем на открито море, където вилнеят бурите, може да се случи да не ги усетим. П. Вежинов, ДМ, 4. Не е въпросът за физическата и духовна храна, която е еднакво нужна на всеки човек, — спокойно и без раздразнение започна офицерът. Т. Влайков, Съч. III, 33.
6. С предл. на и обикн. отвл. същ. Обстоятелство, което има отношение, свързано е с друго нещо, зависи или се отнася до него. — Но може би войната ще се избегне!... — О, не!... — Германецът смачка спокойно цигарата си в пясъка. — Тя е въпрос на дни. Д. Димов, Т, 349. Учреждението на Екзархията беше само въпрос на време и се увенчаваше окончателно с пълен и бляскав успех великото дело на народното и духовно възраждане. К. Величков, ПССъч. VIII, 24. Защитата на отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин. Конст., 27. Въпрос на вкус. Въпрос на нерви. Въпрос на организация. Въпрос на тактика.
◊ Косвен (непряк) въпрос. Грам. Подчинено допълнително изречение, което се свързва с главното чрез въпросителна дума. Риторичен въпрос. Лит. Въпрос, който съдържа същевременно и художествено утвърждение, отговор. — Знаете ли защо се самоубиват най-големите бозайници в света, китовете? — попита любителят на
риторични въпроси Рълев. Й. Попов, БНО, 92.
> Болен въпрос. Книж. Деликатен и труден за разрешаване проблем. Нейният роман така е пропит с болните въпроси на нашето време, че изведнъж направи младата писателка популярна. Б. Шивачев, Съч. I, 123. Висящ въпрос. Книж. Въпрос, който стои неразрешен. В самата Турция режимът не бе успял да уреди ни един от висящите за разрешение въпроси — политически, стопански, финансови. К. Константинов, ППГ, 225. Въпрос е. За нещо, което е съмнително, неясно и предизвиква неувереност, колебание. — Да ме задържат? То е въпрос дали ще ме пуснат през прага. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 72. — А какво би могъл да направи лесничеят? Да уволни Самуилов? Но това би било жестоко. Пък и дали би могъл да го уволни, е голям въпрос. М. Марчевски, ТС, 79. Ние са съгласихме двама с Икономова да са откажем от съмнителната защита на тая кория и от помощта на дяда Никола, която той са обеща да принесе тоя същия ден, което така също беше още въпрос. З. Стоянов, ЗБВ I, 214. Въпрос на въпросите. Книж. Най-важен, основен въпрос. От всички досегашни форуми и срещи, които са се занимавали с въпроса на въпросите на нашето време — разоръжаването, предстоящите преговори в Женева ще станат при сравнително най-благоприятна международна обстановка. ВН, 1964, бр. 3849, 3. Въпрос на деня. Книж. Актуален проблем, събитие, което вълнува, интересува, живо занимава обществото в даден момент. Друг въпрос е; друг е въпросът. Нещо ново, различно от посоченото до този момент, което не е обект на обсъждане, което не се разисква, оставя се настрана. Той е от ония хора, на които им върви в живота — дали заслужено или не, то е друг въпрос. М. Марчевски, ТС, 78. Друг е въпросът, щеше ли да найде взаимност тая страст. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 94. Животрептящ въпрос. Книж.; Животрептущ въпрос. Остар. Книж. Много важен, много актуален, жизнен въпрос. Списанието, имало вид на голяма тетрадка, обещавало да излиза два пъти месечно и към него да има притурка "Съвременна летопис", занимаваща се с животрептущи въпроси. Хр. Бръзицов, НЦ, 90. Източен въпрос1. Истор. Въпрос за съдбата на балканските земи и народи в пределите на Отоманската империя, който векове е бил предмет на европейската политика. С разрастването и засилването на Русия при Петра Велики, източният въпрос влиза в нова фаза на развитие. Б. Пенев, НБВ, 35. Източен въпрос2. Книж. Събитие, случка или проблем, които дълго време са предмет на голямо внимание, занимават всички. Отварям /отворя въпрос за някого или нещо. Книж. 1. Повеждам разговор за някого или нещо; заговарям. Те не споменаваха вече за идването на Борис. Нито Ружа отваряше въпрос, нито пък и Яна се решаваше да запита. К. Калчев, СТ, 27. 2. Споменавам, казвам нещо за някого или нещо. Отнасям / отнеса въпроса някъде или до някого. Книж. Официално искам компетентно мнение или решение за нещо от по-висшестоящи органи или отговорни длъжностни лица. Под въпрос, оставам (намирам се, съм). Книж. За нещо — съмнителен, несигурен, нерешен (оставам). Все още заминаването ни е под въпрос. Поставям / поставя (повдигам) въпрос. Предлагам нещо за обсъждане и решение. Друг работник повдигаше въпрос за разширяване на работните площадки с оглед новото производство. Д. Кисьов, Щ, 343. Поставям / поставя под въпрос нещо. Книж. Съмнявам се в благоприятния изход, в осъществяването или в истинността на нещо. Поставям под въпрос резултата от опита. △ Поставям под въпрос това твърдение. △ Поставям под въпрос добрите им отношения. Правя (направям / направя) въпрос за нещо; направям / направя <на> въпрос нещо. Книж. Изявявам претенции за нещо, претендирам, искам нещо. Близко под мене една живописна група от млади турчета с червени пояси здраво налага каменната снага на земята с търнокопи и чукове, без да прави въпрос за чистотата на въздуха и за мелодията на шумовете. З. Сребров, Избр. разк., 206. — Да ти кажа, батьо Дельо, за твой хатър не направих въпрос и не заведох дело — рече сърдито и нацупено Гатю. — Братовчеди сме, знаеш, малко роднина падаме... Г. Караславов, Избр. съч. II, 69. Правя източен въпрос от нещо. Разг. Сърдя се, изявявам големи претенции заради нещо, обикн. маловажно. Става / стане въпрос за някого или нещо. Насочва се вниманието върху някого или нещо, говори се за някого или нещо. Засегнат и обиден, той вече се готвеше да повиши тон и да сложи Саваков "на място". Обаче веднага съобрази, че.. Кучеглавият се ползува с голямо доверие и с име на неподкупен полицай и че ако стане въпрос, по-скоро Саваков ще сложи него на място. Д. Ангелов, ЖС, 119-120.
— Друга (остар. книж.) форма: вопро̀с.