ВЪПРОСЍТЕЛНА

ВЪПРОСЍТЕЛНА ж. 1. Грам. Препинателен знак след въпросително изречение; въпросителен знак, питанка. На другия ден, когато учителят върна тетрадките, Добри видя, че неговата бе нашарена с червено мастило — точки, запетаи, възклицателни, въпросителни — много, и все червени като капчици кръв. Сп. Кралевски, ВО, 138. Грабна разтворената присъствена книга, на която отсреща се червенееше една голяма, едра въпросителна. Д. Калфов, Избр. разк., 194.

2. Прен. Нещо, на което не е намерен отговор, което не е изяснено или е неизвестно. В главата на Христофор се заблъскаха наново неразгаданите въпросителни. Не е обикновено момиче неговата Мона. Но коя е? Откъде е? Как е попаднала във фабриката? Б. Болгар, Б, 32. Все пак за повечето емигранти Буенос Айрес е една голяма въпросителна. Една неизвестност, пълна с щастливи и нещастни случайности. Б. Шивачев, ПЮА, 57.

Поставям / поставя под въпросителна нещо. Книж. Съмнявам се в благоприятния изход, в осъществяването или в истиността на нещо. Той има всички остования да постави под въпросителна скорошното завършване на строежа.

Списък на думите по буква