ВЪПРОСНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪПРО̀СНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Лист с въпроси, на които трябва да се даде отговор при събиране на някакви сведения, данни; формуляр. От окръжния град редовно пристигаха разни въпросници и сведения, които с дни се вардаляха непопълнени по масата му. Ив. Венков, ХКН, 80. Вторият правен паметник е въпросникът, който на 866 г. покръстеният цар Борис отправи до папа Николай, за да му помогне да реши задачите на държавата си. Ив. Хаджийски, БДНН I, 57. Много често му изпращах въпросници, на които даваше отговори. Ив. Димов, АИДЖ, 181. Институтът-музей "Ив. Вазов" ще проведе литературна анкета за живота и творчеството на народния поет Иван Вазов,. За целта е изготвен въпросник, който е разпратен до редица писатели, общественици и културни дейци в столицата и провинцията. ОФ, 1949, бр. 1498, 1.

2. Списък от въпроси за изпит; конспект. Разтворих въпросника за матура по български език и се опитах да нахвърля план на седемнайстия въпрос. Ем. Манов, МПА, 41. Устните зрелостни изпити ще се провеждат по билети, изработени от преподавателите въз основа на въпросници, които Министерството на просветата и културата ще изпрати на училищата. НК, 1958, бр. 3, 2.