ВЪРБАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРБА̀К, мн. -ци, м. Върбалак. Недалеко от Русе един остров, покрит с върбак, израстваше сред реката, стесняваше я и я делеше на два ръкава. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 77. Реката е изместила коритото си — където се къпехме, сега е висок, гъст върбак. Ил. Волен, МДС, 28. — Ами накъде да закара момчето воловете да ги пасе? — Край реката, из върбака, около цялата лъка... Ц. Гинчев, ГК, 47. По срещните върбаци.. висеше скреж. Елин Пелин, Съч. II, 192.