ВЪ̀РБОВ

ВЪ̀РБОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от дървото върба. А пък така много му се искаше на момчето да си има хубаво ножче, напролет да резне с него върбов клон, да потече сок и да си направи пискун. Сп. Кралевски, ВО, 17. По бреговете на реката прибягваха деца и кършеха върбови клонки. К. Петканов, ОБ, 129. В лявата си ръка той държеше тънка върбова пръчица с няколко продълговати листенца накрая. Д. Талев, И, 9. Извън върбовата сянка ярко прежуряше августското слънце и гореше всеки подрастящ стрък, всяка крехка зеленинка. Ц. Церковски, Съч. III, 38.

2. Който се състои от върби. Бреговете [на Дунава] са обкитени тук-таме с върбови горички, а виждат се по средата и малки песъчливи островчета. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 120. Месечината, която слизаше над върбовата кория, поклати глава възмутена, скри се зад дърветата и вече не се показа. А. Каралийчев, ПГ, 147. Гордият генерал трепна и мигом насочи бинокъла си надолу, къде върбовия гъсталак, отгдето неприятелят в гъсти колони вече настъпваше. Ц. Церковски, Съч. III, 132.

3. Който е направен, изработен от върба. Едно дете, пеейки непонятна варварска песен, опразваше с шепи дребна риба от един върбов кош. Ст. Загорчинов, ЛСС, 9. Те [катунарите] ще нощуват тук. Скоро лумват огньове, задумкват дайрета, засвирва върбова свирка. П. Незнакомов, СНП, 216.

Върбова сянка. Място, където може да се седи без работа. Тук не е върбова сянка.

Списък на думите по буква