ВЪРВАРЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪРВАРЯ̀
ВЪРВАРЯ̀ СЕ, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. Диал. Нижа се, провървям се. — Нека дойде Веско да си хапне черешки. Толкова народ се вървари все уж да помогне, а гледа повече да слага в устата си. Кр. Григоров, ПЧ, 135.