ВЪРВЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪРВЀНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вървя̀. Но вървенето в тъмнината под слабата светлина на звездите бе трудно и бавно. Д. Димов, Т, 573. А че е жена — личеше по всичко: и по вървенето, и по белия ръченик... Ст. Марков, ДБ, 124. Вървим един зад друг,.. С отмерена походка, която излъчва първична наслада от самото вървене. Бл. Димитрова, Лав., 18.