ВЪРВЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРВЕНЍК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Оживен път; вървище. Минаващото през Стипоне Цариградско шосе е било винаги вървеник на римляни, кръстоносци и накрая на турци. Г. Белев, ПЕМ, 13.

2. Върволица. По пътя за постницата на свети Лука беше вървеник от хора — старци, мъже, жени и деца. Г. Белев, ПЕМ, 60.