ВЪРВЕШКОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРВЕШКО̀М нареч. Като вървя, по време на вървене; вървешката. Друг път те се спираха, говореха си с доближени глави, но сега само си кимваха, вървешком си разменяха по някоя дума и отминаваха всяка по своя път. Б. Несторов, АР, 93. Тя идеше и плетеше вървешком. Й. Йовков, ПГ, 219. Мануш захвърли вилата, грабна палтото си от плета и вървешком го облече. И. Петров, МВ, 95. Саша бързо минаваше покрай тях, поздравяваше ги вървешком и подтичваше нагоре, развълнувана и щастлива. Ст. Марков, ДБ, 353.