ВЪ̀РВИЩЕ

ВЪ̀РВИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. 1. Място, където вървят, минават постоянно много хора или животни; път, вървеник. По едно време пътят им напусна билото на планината и тръгна из един дол. Хайдушко вървище беше едно време това място. Й. Йовков, СЛ, 186. Те се изкачиха по рътлината, прекосиха еленово вървище и вдигнаха две сърни, които избягаха с тропот към долината. Ем. Станев, ПЕГ, 25. А не мина кой знае колко време и из вървището, по снега, се проточи надолу към селото черна върволица от шейни, коне и хора. Ил. Волен, ДД, 119. Станил и Саулето хванаха пътечката под шосето, която вървеше към било Ходжовица. Оттам минаваше обичайното вървище на бракониерите за ония скалисти височини, където се намираха непристъпните свърталища на дивите кози. Н. Хайтов, ПП, 23-24. Спусна се из вървището на стадата за водопоя и подкара край малката брезова горица. О. Василев, Т, 136.

2. Върволица. Рев се понесе около стената след думите на бай Мицо и по стълбите се образуваха нови вървища от воеводи и войници. Й. Вълчев, СКН, 196. А мъглите отново ни обгръщаха. Играеха около нас,.., сгъстяваха се,.., кълбяха се като облаци, лудееха из планината. И нещо шушнеха измежду моренните камъни и скали, тръгваха на вървища между тях. Ст. Станчев, ПЯС, 54-55.

Списък на думите по буква