ВЪРДА̀ЛЯМ

ВЪРДА̀ЛЯМ, -яш, несв., прех. Разг. Въргалям. — Животно [кучето] трябва да се обича — говореше той [Грашев], докато върдаляше гальовно черната жива топка. Д. Фучеджиев, Р, 260. върдалям се страд.

ВЪРДА̀ЛЯМ СЕ несв., непрех. Разг. Въргалям се. В джоба му се върдаляха няколко камъчета, приготвени отдавна. К. Калчев, СТ, 58. Ситни като врабчета дечурлига.. се върдаляха из прахуляка. Елин Пелин, Съч. IV, 106.

Списък на думите по буква