ВЪРДАЛЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪРДА̀ЛЯНЕ
ВЪРДА̀ЛЯНЕср. Разг. Отгл. същ. от върдалям и от върдалям се; въргаляне. Отново се вкопчеха настървено. От върдалянето по неравната земя Пенко си беше ударил и разкървавил носа. П. Здравков, НД, 129.