ВЪРЗО̀ПЧЕ

ВЪРЗО̀ПЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вързоп. Работниците.. вече излизаха на двора — .. — като размахваха в ръце празни съдини и вързопчета с онова, което бе останало от обяда им. Ем. Манов, ДСР, 133. Стените ѝ [на стаичката] бяха отрупани със снопчета и вързопчета билки, които даскал Стефан щедро раздаваше на болни. Д. Немиров, Б, 54. "Ами дали имахме черен пи‑

пер?" — помисли си тя и кой знае от къде ѝ се мярна вързопчето с татула, скътано в дъното на сандъка. Г. Караславов, Тат., 203.

Списък на думите по буква