ВЪРЛО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀РЛО. Остар. и диал. Нареч. от върл. Генералът се върло зачудил и се смутил. Й. Вълчев, РЗ, 89. Най-горещ защитник на Неофита излезе Цаньо Райков от Трявна, който почна и най-върло да напада лично мене. П. Р. Славейков, БП II, IХ. И наистина, господин Фратьо.. летеше върло през бостаните. Ив. Вазов, Съч. VIII, 49. След малко обаче он [Атанарик] ся разболял и умрял на 25 януаря (6); а цар Теодосий му направил едно толкова славно и тържествено погребение, що готовите, върло благодарни, поспешили едни след други да ся примирят с римското царство. Г. Кръстевич, ИБ, 145. Кучетата върло ся разлаяха и разтичаха по двора. Ил. Блъсков, ИС, 21.