ВЪРЛОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪ̀РЛОСТ, -тта̀, мн. -ти, ж. Остар. Отвл. същ. от върл. Времето повече и повече ставаше студено и буйно. — Петко.. ще може да понесе върлостите на времето; но горкият ни баща какво ли ще прави? П. Бобеков, БВК (побълг.), 47. Човек може да
умножава давката на афиона според върлостта на болестта. Ив. Богоров, СЛ, 88.