ВЪРЛУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРЛУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от върлувам. Да, свободата на българския народ, доведен до отчаяние от дългогодишното върлуване на ред натрапвани отгоре политически шайки, почва да стеснява и да боде очите на известни личности. Г. Кирков, Избр. пр I, 81. — И това знаете ли кога беше? През инфлуенцата, през най-лошото ѝ върлуване. Ив. Вазов, Съч. IХ, 24. За върлуванията на Самуила по Елада в 980 г. ние имаме и друго едно любопитно свидетелство, което се намира в житието на св. Никола. ПСп, 1876, кн. 11-12, 117.