ВЪРТЕЛЕЖКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРТЕЛЀЖКА ж. 1. Голямо колело с люлки, което се движи в кръг за забава. По-натам група деца, момченца и момиченца, се въртят на желязната въртележка и огласят въздуха... Б. Болгар, Б, 128. На площадчето — огромна дървена въртележка,.. Колело, на което са закачени четири сандъка за сядане. На нас с Радка ни се искаше да се полюлеем. Н. Стефанова, РП, 103-104. Навлязоха в просторен двор, където бяха наредени какви ли не люлки, въртележки и лъскави самолети, увиснали на телени въжета. Ал. Бабек, МЕ, 211-212.

Прен. За непостоянен човек. А то кмета, кой му вярва и нему, и той е такваз една въртележка, обръща се, накъдето подуха вятърът. Й. Йовков, ЧКГ, 144. — Сърдиш се: не се преструвай!.. Знам за какво е — за Киро, дето сега е тръгнал с тази въртележка, Динка... Г. Райчев, ЗК, 84.

2. Детска играчка, неголямо колело, прикрепено на пръчка, което се движи, върти от вятъра. А ние — чираците — правехме въртележки от хартия, дрънкалки от орехови черупки. Ст. Чилингиров, ХНН, 140.

3. Описан с движение кръг. — Крит ще бъде наш! — рязко рече генералът; той настояваше за нещо, което никой не оспорваше. — Както и да се завъртят нещата — и с ръка направи нещо като въртележка, — Крит е гръцки и ще бъде гръцки! Ст. Дичев, ЗС I, 300. — А!? — възкликна той очаквателно и завъртя нетърпеливо на въртележка бастуна. Т. Харманджиев, Р, 30.

4. Диал. Част от чекрък, на който се поставя преждата.