ВЪРТЕЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРТЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет. Въртеливо движение. Мех. Движение, което представлява въртене в кръг; ротационно движение. Малка група опитни стрелци поставяха слюдени плочки на стрелите, за да им придадат въртеливо движение. Гр. Угаров, ПСЗ, 185. При северните виелици движението на вятъра е въртеливо, лъкатушно, внезапно, неустойчиво. Й. Радичков, НД, 173.