ВЪРТОГЛАВЩИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРТО̀ГЛА̀ВЩИНА ж. 1. Само ед. Качество на въртоглав човек; въртоглавие, въртоглавство, въртоглавост.

2. Обикн. мн. Проява на въртоглав човек; въртоглавство. Оставѝ тия въртоглавщини.

3. Само ед. Диал. Виене на свят; шемет, въртоглавец2. Хванала го е въртоглавщината. Ст. Младенов, БТР I, 400.