ВЪРТОКЪ̀ЩНИК

ВЪРТОКЪ̀ЩНИК, мн. -ци, м. Човек, който обича и умее да се грижи за дома си; къщовник, домакин. — Хора и седенки волни делии дирят, къщата си дири въртокъщник, казваха стари. П. Тодоров, Събр. пр II, 206. "Момиченце ми не даде Господ, ала и Продан ми е врътокъщник!" Л. Каравелов, Съч. II, 130.

Списък на думите по буква