ВЪРТОЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪРТОЛЍЯ ж. Диал. 1. Въртоп (в 1 знач.) (Н.Геров, РБЯ).
2. Вихрено въртене на въздуха, което внезапно се явява в горещ летен ден; лятна вихрушка (Т. Панчев, РБЯд).
3. Прен. Работа, свързана с много затруднения, спънки, протакане. Кой ти дава днеска пари? Някогаш викнеш само на съседа през плета и той ти ги тръсне в шепите и гледа никой да не види. А сега свидетели, полицаи, въртолии, ехее. Ст. Даскалов, ПЯ, 42.