ВЪРТОП —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРТО̀П м. 1. Място в река, езеро, море, където водата се върти в кръг и увлича надолу към дъното; водовъртеж. Те [въртопите] са дълбоки и тихи места, но са тихи само отгоре. Надолу водата се върти и щом стигнеш там, грабва те. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 255. На много места водата се хвърля от десетки, дори от стотици метри височина, образува въртопи, пени се, пръска се на хиляди капчици воден прах. Ст. Петров, П, 64. Реката завря от падащите човеци, по повърхността ѝ набъбнаха мехури, завъртяха се въртопи. А. Гуляшки, Л, 10. — Горе в планината има едно малко, но дълбоко езеро,.. Водата му .. се вие на въртопи и изтича под скалите неизвестно къде. М. Марчевски, П, 168. ● Обр. Небе, земя, село, дървета — всичко се е сляло в тъмен въртоп, който бучи, плющи и реве на различни гласове. К. Константинов, СЧЗ, 2. Часове се промъквахме през снежни въртопи. Бл. Димитрова, ПКС, 207. В този човешки въртоп очите на младежа едва откриха бай Христо Братованов. К. Константинов, НДД, 73.

2. Диал. Завой на река, на път и др. (Н. Геров, РБЯ).

3. Планинска теснина. Цялата въстаническа войска възви на югозапад и запълзя към въртопите и пещерите на Узана Мазалат. Д. Рачев, СС, 258. Планинският въртоп, окръжен от немите гиганти, глъхне във вечерна притома. П. Росен, ВПШ, 180. И вашта слава мрачна от мрачни ви въртопи / докрай света отиде, о тайнствени Родопи! Ив. Вазов, Съч. II, 30.

4. Геол. Фуниевидна вдлъбнатина в земната кора, образувана във варовиков терен вследствие разтворителното действие на повърхностни води или пропадане на тавана на пещера.

5. Индив. Обиталище. Дивний Крали Марко, всеславянска славо,/../ От Бялград до Прилеп, де в глуха пещѐра,/ турят ти въртопа тъмните поверя/../ Призракът се носи на черний ти кон/ и се мярка твойта неизмерна сянка. Ив. Вазов, Съч. I, 191-192.