ВЪРТУ̀ШКА

ВЪРТУ̀ШКА ж. 1. Диал. Въртележка (в 1, 2, и 3 знач.). Гергьовден. Весело е по къра, в село — всякъде. Моми люлки правят; момци — въртушки, песни — гърми селото. Ц. Церковски, Съч. III, 89. Направи Стоян въртушка,/ на зелената морава,/ вървяло мало и голямо,/ вървяло и се й въртяло. Нар. пес., СбВСт, 205.

2. Прен. Остар. Умишлено отклоняване на пряк отговор; извъртане, шикалкавене. Но не, въртушка е това,.., аз съм стар адвокатин и разбирам от такива шмекерии. Лил., 1887, кн. 7, 16-17. — Днес нямам време — отговаряше той, — елате утре.. Заемодавците, докачени от тия негови въртушки, захванаха и те да обращат дебелия край. Ил. Блъсков, БП II, 71-72.

3. Диал. Вихрушка (Вл. Георгиев и др., БЕР).

Списък на думите по буква