ВЪРТЯ —Речник на българския език

ВЪРТЯ̀

ВЪРТЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. въртя̀л, -а, -о, мн. въртѐли, прич. мин. страд. въртя̀н, -а, -о, мн. въртѐни, несв., прех. 1. Правя нещо да се движи в кръг, привеждам в кръгово движение. Седнала до пещта, тя неуморно върти чекръка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 208. Секретарят отново почна да върти диска на телефона. Д. Димов, Т, 254. В този момент откъм селото се зададе на колело общинският разсилен. Той въртеше педалите с всичка сила. М. Грубешлиева, ПИУ, 122. Мама предеше чужда вълна,.. Вечер до късно въртеше вретеното. Г. Белев, ПЕМ, 122. Кончето .., което въртеше колелото и изкарваше вода от тридесет метра дълбочина, стоеше право, потънало в утринна дрямка. А. Каралийчев, НЗ, 24. Машината тежко въртеше голямото махово колело, плющеше широкият каиш върху него. Кр. Велков, СБ, 42. ● За вятър, вода и др. Вятърът подфащаше снега и го въртеше на кълбуци. Ив. Вазов, Съч. VIII, 167. Вятърът здраво огъваше върхарите на старите дъбе,.. и въртеше около яките стволове първи опадали листа. Ст. Загорчинов, ДП, 438. Наскоро над града се появи чудовищна вихрушка — един грамаден стълб от прах, който поемаше от земята и въртеше нависоко слама, клони, домашни птици и животни, покъщнина. П. Славински, МСК, 31.

2. Движа нещо (глава, опашка и под.) насам-натам около една точка. Под сянката на високите пъстри чергила .. седяха или полулежаха болярки в морави или жълти дрехи .. и непрекъснато въртяха главите си наляво и надясно. Ст. Загорчинов, ДП, 110. До него прав, Мунчо кълчеше ръце, въртеше глава и поглеждаше плахо към най-горния чардак. Ив. Вазов, Съч. XXII, 44. Насреща, в началото на доста широчка улица, бе се струпал добитък — коне, волове, магарета, сритваха се тук-там, въртяха глави. Д. Талев, ПК, 545. Ала в това същото време кучетата скочиха и като въртяха опашките си, с гальовен лай се спуснаха към вратата на кошарата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 8.

3. Движа, преобръщам нещо на различни страни, в различни посоки. Той я поздрави смутен, сне фуражката си, почна да я върти в ръце и едвам произнесе със задавен глас: — Не познаваш ли ме? Елин Пелин, Съч. I, 97. Момчето .. дигна чука и започна да слага удар след удар върху желязото, а Йордан го въртеше с щипците и подлагаше ту една, ту друга страна. Й. Йовков, Ж 1945, 80. Петранов .. стоеше прав до коритото и ухилен гледаше как баба Иваница върти бебето из ръцете си и го плиска с гореща вода. М. Кремен, СС, 57.

4. Правя някой да се движи, да върви насам-натам в определено място по мое желание, по моя воля. Любопитни овчарчета и воловарчета въртяха добитъка си край тресавището и от време на време отскачаха до сергиите да си купят по нещо. Г. Караславов, СИ, 69. — Тая заран говедарите са се успали. Слънцето се измъкна от асабеглийската кория, а те още въртят говедата из харманите. К. Петканов, Х, 59. — Та.. зад един храст изскача една лисица.

Стрелям. Почва Сакар да я гони по кървавата диря. Върти я нагоре, върти я надолу, а пък един сняг. Д. Калфов, Избр. разк., 288.

5. Прен. Разг. Разглеждам нещо ту от една, ту от друга гледна точка. Моментът не е благоприятен — .. И тъй го върти, и инак го върти, не чини. Ал. Константинов, Съч. I, 212. Както и да я въртим, не върви някак си да я поливаш тая българска пържола с уиски, не е патриотично. С, 1968, бр. 1192, 2.

6. Прен. Разг. Предавам, представям нещо (съобщение, програма, представление и под.) последователно на различни места. Въртяхме една програма в различните предприятия и читалища. Й. Попов, ЧП, 33.

7. С кръгови движения на някакъв инструмент или остър предмет пробивам нещо. Той [Ян Бибиян] ту в ковачницата вдигаше тежкия чук и заедно с Франц ковяха някое нажежено желязо, ту някаква дупка въртеше с желязна машина. Елин Пелин, ЯБЛ, 14. Коритаров въртеше още първата дупка, защото компресорът му не беше в ред. Х. Русев, ПЗ, 273. Там при Искъра дремливи/ вайкаше се планината:/../ Мирна бях от памти века,/../ но проникна тук човека/ с търнокоп, със чук, с лопата,/../ с шум гранитите промуши,/ дупки в тях въртя, изсече. Ив. Вазов, Съч. III, 125.

8. Прех. и непрех. Разг. Обикн. в съчет. с телефон. Обаждам се по телефона; звъня2, позвънявам, телефонирам. — Що телефони ми въртяха заради вас от града, колко пъти ви търсиха — не ти е работа. Ст. Стратиев, СВМ, 149. // Набирам, избирам номер по телефона, за да разговарям с някого; звъня2. — Включете си телефона! Останах без нерви да въртя напразно цяла сутрин! Б. Балабанов, ИП, 176. — Заето. (Затваря телефона.) Вероятно брат ти се е залостил до него и върти! Б. Балабанов, ИП, 68.

9. В съчет. с хоро, ръченица, танц. Играя хоро, ръченица, танц, като описвам кръг, кръгове. Слизал Страхил с отбор момци от гората.. Цяла нощ хора въртели. П. Тодоров, Събр. пр. II, 195. И там [на самодивските поляни] излизали из потоците, пещерите и храстите голи моми, дъщери бесовски, та въртели похотливи хора до късна презнощ. Н. Райнов, КЦ, 79. По жежка пладня в реките / снаги си бели топиме, / във бури, в страшни ветрища / хоро лудешко въртиме. Ив. Вазов, Съч. II, 91. Чуеше ли гайда,.., бабичката неволно захващаше да върти ръченица. Д. Вълев, З, 38. В нощен час Кукузел е шептял с Бог Отец нейде там в драчки лес,/ где в луна и тъма танц въртял и игри плял в безспир древен бес. В. Марковски, СМ, 49.

10. Служа си, работя, боравя с някакво сечиво или оръжие (лопата, чук, меч и др.). Слав .. щеше да работи на чакъла — два лева на ден плащаха. Но Слав беше ранен в ръката при атаката на Одрин и не можеше да върти като по-напред лопатата. Г. Караславов, ОХ I, 8. Само Тонката, възправил един стар кепенк от страната, отгдето духа, върти чука, работи и не иска да знае. Чудомир, Избр. пр, 234. Недалече от тая щастлива група една още млада жена върти мотиката и прекопава трендафила. Л. Каравелов, Съч. VII, 77-78. Баба Добревица, снаха ѝ, Койка, сръчно въртят сърпове. П. Тодоров, И I, 97. Лицата имат бронзовия цвят на пшеницата, но плещите са широки и ръката, която натиска палешника на ралото, знае да върти и меча. Й. Йовков, Разк. III, 136. Сичките способни да въртят нож бяха натъкнати с оръжие и чакаха заповед що да правят. З. Стоянов, ЗБВ II, 36.

11. Прен. Умело извършвам, направлявам, ръководя дейност в определена област (дом, къща, стопанство, търговия и др.). Дядо Ицо е бил много нещо едно време: и чохаджия, и джелепин, и дюкян е отварял с брашовски стоки, и търговия е въртял със сол, със зааре, с вълна. М. Георгиев, Избр. разк., 246. Тато, който сам върти механата, държи всичко в добър ред и всичко навреме записва. Т. Влайков, Пр I, 99. — Мама как е? — Както винаги. Върти къщата и те чака да тропнеш някоя нощ. А. Каралийчев, НЧ, 39. Стоян се занимаваше с шивачество и имаше в селото собствена работилница, а Саздо въртеше стопанството. Сл. Трънски, Н, 229. Тази едра, набита, груба и грозна жена гледаше три деца и въртеше цялата къщна работа. Г. Караславов, ОХ I, 30. Баща ми работеше в една дърводелница заедно с братя Петрунови, пришълци от Северна Добруджа, ама скоро се отдели, тъй като последните бяха далавераджии и въртяха сделките си за негова сметка. Др. Асенов, ТК, 265. Беше се отказал от журналистиката като "недоходна" и "вредна" за нервите и умело въртеше бизнеса си. И. Велчев, КЕЛ I, 10.

12. Прен. Разг. Принуждавам някого да постъпва, да действа по моята воля, тъй като съм успял да добия власт над него. — Като умее човек да върти нашите хора с добром и човещина, може всичко да направи от тях. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 74. И тук някой си русец, известен под името поп Костадин Московецо,.., добил беше влияние и въртеше селото, та противодействуваше на роднините ми. П. Р. Славейков, БП I, 13. ● Обр. Колкото омразни и презрени да са парите, без тях не може и най-святото дело — те са които въртят света. Д. Спространов, С, 128.

13. Прен. Разг. Постъпвам с някого както ми е угодно, разигравам някого, както желая, като се възползвам от чувствата му, обикн. любовни към мене. Марина искаше да мине за първа мома в селото, да върти

всички ергени, да ги събира пред портата и да им се докарва. Г. Караславов, ОХ I, 18. Той [ковачът] удря по-добре от сина си, макар синът му да е младо момче с къдрава коса и да върти всички моми в селото. К. Калчев, ПИЖ, 141. Увива се около мене, защото ме счита за богаташ. Я да ме знае какъв съм, ще ламти ли? Страшни спекулантки са тукашните! Ама и аз зная да ги въртя я! Ал. Константинов, БГ, 54. — Въртиш ги — това шопкините — та ги пилееш! Т. Влайков, Мис, 1896, кн. 5, 378. Глезена дъщеря — върти баща си както си иска.

14. Прен. Разг. Ненужно бавя някого, губя времето му и преча да му се уреди, свърши някаква работа. — Месец и половина ни върти — продължи Велизаров, — месец и половина злоупотребява с нашето търпение. К. Калчев, ЖП, 193. Бъбре [дядо Станко] в ума си:"Това хора ли са? Толко дни да ги въртят — за едно нищо и никакво позволително". Ст. Даскалов, ПЯ, 53. — Късмет сте имали, голям късмет. Господин Коен ви прие с една дума.. Другите по една седмица ги върти.. Хайде тръгвайте с мене да ви кажа къде ще работите. А. Михайлов, ДШ, 76.

15. Прен. Разг. Разпитвам продължително време някого с цел да науча нещо от него или да проверя знанията му. Повикаха Тоня. Питаха го, разпитваха го, въртяха го, мъчиха го. Но той не признаваше нищо. Г. Караславов, ОХ I, 462. Дни и нощи го въртя, забива дълбоко издевателските си нокти в размекнатата му душа, но той си знаеше само това:"Завлекли са ме". Ст. Даскалов, БМ, 42. Дигаха ме и по пеене.. Въртя ме цял половин час. Че гами, че упражнения, че песнички. В. Бончева, АП, 103.

16. Прен. Разг. Измъчвам, тормозя някого с отношението си, с изискванията си. — Къде ти преди години Тороманова да дойде при мене! Тя ще отиде при мадам Дуранти! Виждала съм я много често, когато работех при нея!.. — Божичко, как ни въртеше! И каква беше стисната! П. Вежинов, СО, 83. Има хора,.., на които сърце плаче и ся топи от чувствования, кога четат в някой роман за съдбата,.. и бедите на някой юнак; а пък тия толкова крехки души не си почитат родителите,.., врътят безчловечно своите подчинени. Лет., 1874, 98.

17. Прен. Непрех. Разг. Отклонявам пряк отговор; извъртам, шикалкавя. Бащата на момата още върти: — Е па още нямаме мома за женене. Не е готово момето. Ив. Хаджийски, БДНН I, 134. — Колко пъти в седмицата? — Няколко пъти.. Поручикът погледна сърдито куриера. — А ти какво въртиш? Кажи точно! — Два-три пъти седмично,.. А как си обясняваш, че въпреки това войниците досега не са получили нито веднаж какъв и да е вестник заедно с пощата? П. Вежинов, ВР, 206-207.

18. Непрех. Диал. За болест — върлувам. В нашата горна махала/ скоро е чума въртела,/ сите си моми измрели. Нар. пес., СбБрМ, 436. въртя се страд. В Панагюрското въстание,.. той [Орчо] взе живо участие,.., когато дойде работата да се върти нож и пушка. З. Стоянов, ЗБВ, III, 256-257. — Ще наредя да те извикат във войската — да послужиш някой и друг месец, туй е запас, ние събираме старите войници от време на време, да не забравят как се хвърля копие и как се върти меч. А. Гуляшки, ЗВ, 25.

ВЪРТЯ̀ СЕ несв., непрех. 1. Движа се в кръг. Салонът,.., ехтеше от оркестъра; под ритъма на звуковете изящно облечени двойки се въртяха. Ив. Вазов, Съч. IX, 32. Часовникът тракаше: "Тик — так! Тик — так!" — и стрелките му се въртяха все така. Св. Минков, СЦ (превод), 63. На скалата, в чието подножие се въртеше синята вода, стоеше една жаба и Слав видя втренчените в него очи, тъмни и изпъкнали. Д. Фучеджиев, Р, 24. // Описвам кръгове като летя; вия се, кръжа. Над блатата летяха водни кончета с прозрачни криле, припряно се въртяха мушици, допирайки водната повърхност. Ст. Стратиев, ПП, 115. // За дим, пара и под. — издигам се нагоре на кръгове; вия се. Не беше равен и тежък облак, а гъсти и черни кълба, които се навдигаха и се въртяха като пожарен дим. Й. Йовков, СЛ, 115.

2. Обръщам се ту на една, ту на друга страна, обикн. поради някакво безпокойство, вълнение, неразположение. Кръстевица, Станка и Дочка разтребиха набързо всичко, постлаха и си легнаха. Но дълго време Станка се въртя в леглото и не можа да заспи. Г. Караславов, ОХ I, 419. Мъжете от стражата дълго се въртяха с пъшкане от кълка на лакът, чешеха се, където не ги сърби, докато не проговори пак Първан. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 257. През цялото време, докато траеше изпитването на учениците, аз се въртях на мястото си, вълнувах се. Г. Белев, ПЕМ, 48. Спомняш ли си разходите за твоите банкети, за твоето облекло, за твоите прищевки.. И как, преди да отидеш на бал, се въртеше с часове в новия си фрак пред огледалото. Д. Димов, Т, 644.

3. Движа се насам-натам в определено място, обикн. с някаква цел или поради безпокойство, вълнение. Видях, че Янош е тъжен — въртеше се из двора със своите нови дрехи, поглеждаше към прозореца ми. П. Вежинов, НС, 15. Сестричките ми вече спяха.. Само аз останах да се въртя из стаята, да пипам панталонките си и да шъпна нещо. Ст. Даскалов, БП, 82. Един дребен тънък мъж, гологлав и с чанта в ръка, се въртеше пред къщата и се вглеждаше в номера. Ст. Дичев, ЗС II, 565.

4. Прен. Намирам се, задържам се някъде, обикн. без работа, без да е необходимо. За‑

вършил вече института и стажа си, Белички още се въртеше из София, оставаше му да защити дипломната си работа. Д. Фучеджиев, Р, 123.

5. Прен. Бавя се, мая се, тъй като се чудя какво да кажа, как да постъпя, как да предприема нещо. Когато Петър свърши гимназията, пухтя, въртя се и една вечер на трапеза усмихна се гузно и каза на баща си. А. Страшимиров, К, 22. Хайде да сложим край на дървеното рало .. — рекли им и хората се въртели, додумвали се, па най-сетне решили. К. Григоров, ТГ, 72.

6. Прен. Разг. Много време изгубвам за някаква неспорна работа. Цял ден се въртя с тази задача и не мога да я реша.

7. Обикн. с предл. около, край, в. Постоянно или често се намирам някъде или около някого, обикн. за да му окажа внимание, да привлека вниманието му или да върша нещо; навъртам се. Старата шеташе, въртеше се около гостите, приказваше с тях и се усмихваше от време на време. Г. Караславов, Тат., 234. — Слушах, че си бил в Цариград и си се въртял около сръбкинята Неда, цар Михаиловата вдовица? Ст. Загорчинов, ДП, 93. Катка Гергова стана библиотекарка на читалището. И всяка вечер там са въртяха младежи, взимаха книги или връщаха, четяха вестници и спореха. Ст. Даскалов, СЛ, 282. Белчо, който през целия ден се въртеше край Ивана и само се размайваше около машината, приближи се до жените и се изсмя като жена. К. Петканов, МЗК, 81. — А знаеш ли — .. — три месеца Спас не е спал за този клуб. Заряза си и работата, и всичко .. все аз се въртя в книжарничката. Г. Караславов, ОХ II, 617.

8. Прен. С предл. в, из. Обикн. за мисъл, чувство и под — намирам се в съзнанието на някого. Тя си наля, па си поседна .. край кладенеца. А в главата ѝ се въртяха все същите мисли. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 28. В главата му се въртяха различни идеи за начина на производството и той се хвана за една от тях. Д. Кисьов, Щ, 345. Тежки мисли се въртяха из умовете им. Ив. Вазов, съч. VII, 67. "Що да се прави? Тия и много други въпроси се въртяха из главата ми и не ми даваха покой из пътя." С. Радев, ССБ II, 382.

9. С предл. в, из. Поддържам постоянни контакти, връзки, дружа, общувам с хора от някаква среда, общество; движа се. С горест на сърцето гледаше той тази луда оргия, героят на която беше неговият някогашен другар,.. погълнат и претопен напълно в тази среда, из която се върти. Т. Влайков, РП I, 160. Личеше, че е развит човек, но се е въртял в грубичка и непридирчива среда. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 8. И обществото, в което се въртя — кой знае и в него какво чудо гадости се крие, но стените не говорят.. и в хорските сърца не можем да четем. Ал. Константинов, Съч. I, 308.

10. Прен. Обикн. с предл. около. За разговор, спор, мисъл — отнасям се към определена тема. Разговорът е все още жив, възбуден, с внезапни скокове минава от тема на тема, но постоянно се върти все около село. Й. Йовков, Разк. I, 54. Разговорите в кръчмата се въртяха все около изземването на храните. Г. Караславов, ОХ II, 548. "Вчера съгласно съобщението на Дикова разговорът на Каулбарса с полковите командири се е въртял върху нотата, подадена на правителството." С. Радев, ССБ II, 351.

11. Прен. Разг. За филм или друг видеозапис — прожектирам се, излъчвам се. — Преди да се снеме нашият филм, по съветските екрани се "въртеше" американската версия на "Война и мир", където ролята на Наташа Ростова бе изпълнявана от американската актриса Одри Хепбърн. Отеч., 1978, кн. 4-5, 3. // За мелодия, песен — звуча, излъчвам се от грамофонна плоча, касета, лента и под. "Индианско лято".. — въртеше се милата глуповата песничка, а те се гледаха в очите. В. Пламенов, ПА, 73.

ВЪРТЍ МЕ несв., непрех. Усещам силна, постоянна, продължителна болка в някаква част на тялото (обикн. колене, стави и под.). Подгизнахме, коленете вече ме въртят ревматично и имам сигнали за ишиас. Н. Тарас, СГ, 105. — Хапове ми даде, мазило за кръста, а за плешката забравих да му кажа. Цяла нощ ме е въртяла пущината. Н. Каралиева, Н, 44.

◊ Върти ми се бръмбар (муха) в главата. Разг. Непрестанно ме занимава, безпокои някаква безполезна, неразумна мисъл, идея. — Искам да зная аз какъв бръмбар ти се върти в главата. П. Тодоров, Събр. пр II, 259. Не ти е добра мухата, казва дядо, лоша муха ти се върти в главата. Й. Радичков, 208. Върти ми се в (из) главата (ума). Разг. Зная нещо, което не мога изведнъж да се сетя да кажа, малко остава напълно да си го припомня. — Но в коя година русите освободиха България? Като че ли в главата му се въртеше една дата. П. Стъпов, ГОВ, 60. Върти ми се в (из) устата (на езика). Разг. 1. Зная нещо, което не мога изведнъж да се сетя да кажа, малко остава напълно да си го припомня. 2. Изпитвам силно желание да кажа нещо, но съзнателно го премълчавам. Чичо Стайко мълчеше. Ала познаваше се, че много нящо още му се върти из устата да го изкаже,.., което е наболяло на сърцето му. Т. Влайков, Съч. II, 83. Лалка я слушаше. Един въпрос ѝ се въртеше на езика. Г. Стаматов, Разк II, 70-71. — Богдан и той стана като тях, сякаш им е брат. Добра неволно се усмихна,.. Въртеше ѝ се нещо на езика за Богдана, но не посмя да го каже, за да не се издаде. К. Петканов, Х, 41. Върти ми се къщата. Диал. 1. Много съм

пиян. 2. Замогвам се материално. Върти ми се над главата. Разг. Заплашва ме някаква неприятност, предстои ми нещо неприятно. Тук Ботьо беше запрян насамо, което беше знак, че работата му не отива добре, върти се над главата му бесилницата. З. Стоянов, ЗБВ III, 52. Върти ми се пред очите. Разг. Не мога да пазя равновесие, олюлявам се, залитам. Върти ми се свят (главата). Разг. Губя равновесие и ми е лошо. Почувствува лек шемет от виното, разтърси глава и се изправи да види дали наистина му се върти свят. К. Петканов, ЗлЗ, 61. Колелото тракаше и камъните трептяха, а на мене се въртеше главата, защото се бях навеждал напред-назад подир стареца. А. Дончев, ВР, 237. Въртя глава някому. Разг. Заканвам се някому. Мирно седи, овчарко будалко, / че е тука моя мили брата, / на менека руса глава връти, / а на тебе остра сабля маха! Нар. пес., СбНУ XLIV, 367. Въртя дряновица (камшик, бич, калъч). Разг. Потискам, властвам със сила. — Какъв човек е новият ви кмет, разбран ли е? — попита той. — От брадат турчин по-проклет. Върти дряновицата и постила тръне на царщината. Ем. Станев, ИК III, 336. Ходил по Европа, а сега дошъл, ефендим, тук ат да язди, калъч върти и псува турците. Н. Ферманджиев, РХ, 21. Въртя люляка. Остар. Играя първостепенна роля. Волята не по-малко от сърцето си има дял в работата на дисциплината. Дори може се рече, че тя тука води хорото, върти люлека. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 188. Въртя мустак (мустака си, мустаците си). Разг. 1. Изразявам задоволството си от нещо (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). 2. Самост. или с предл. на (към). За мъж — заглеждам някоя жена и се стремя да ѝ покажа, че я харесвам (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). 3. Изразявам недоволството, яда или смущението си от нещо или някого (обикн. придружено с характерно движение на ръката при мустаците). Попът върти мустак, па ме гледа кръвнишки и ми казва, че му [магарето] направило зян на нивата, та го продал да си изкара зарара. М. Георгиев, Избр.разк., 202. Въртя на кътен зъб някого. Разг. Карам някого да върши каквото аз искам, командвам го. Въртя на пръст<а си> някого. Разг. Постъпвам с някого както ми е угодно, разигравам го както желая. Толкова време кметуваше, въртеше на пръст селото, че и министри. Н. Кирилов, ПД, 128. Той бе подочул, че Пиронев е завършил вече учението си и че се тъкмял да си отваря адвокатска кантора в града. "Ще успее! — думаше си той. — Хората на пръст ще върти". Г. Караславов, ОХ IV, 345. Въртя на (шиш) ръжен някого. Разг. Създавам големи неприятности на някого, подлагам го на големи изпитания, мъчения; измъчвам, изтезавам. Кольо никак не беше спокоен за Нонка.. Каквато е лоша и надута [свекърва ѝ], ще върти Нонето на шиш и ще я гризе като кокал! И. Петров, НЛ, 140. Цяла една нощ въртя Султана баба си на ръжен и успя да ѝ вземе всички ключове от сандъци и долапи. Д. Талев, ЖС, 62. И чака дядо Личко да си дойде негова Здравко от царска служба — еднаж да си дойде.. Ще подеме работата и ще наведе главите на тия [синове], що на шиш го въртят сега. Ц. Церковски, Съч. II, 249. Въртя опашка. Разг. 1. Докарвам се пред някого, подмазвам му се, лаская го. — Не се е променило много нещо и там, и тук,.. Само страхът у поповете и болярите стана по-голям, стъписаха се, въртят опашки. Д. Талев, С II, 2. Пренебр. За жена — с лошо поведение съм, неморална съм. Въртя се в <затворен, омагьосан, порочен> кръг. Не намирам разрешение на нещо, тъй като стигам като резултат до изходното си положение. Беше удивително да гледаш как едните пречеха на другите, другите на третите. Така работата се въртеше в кръг и каквото едните правеха, останалите го разваляха. Й. Вълчев, СКН, 526. Книгите, впечатленията от произведенията на изкуството, критиката, рефлексията — омагьосания кръг, из който се върти целият наш мир. Ив. Вазов, Съч. XV, 100. Въртя се като калайджийка; въртя се като калайджийско дъно. Диал. За жена — непостоянна и вятърничава съм. Въртя се като калайджия. Разг. Постоянно, непрекъснато се въртя. А директорът .. се върти като калайджия в коженото си кресло, усмихва се йезуитски и все разправя, че сконтовият комитет не се е събирал още на заседание. Св. Минков, РТК, 119. Въртя се като куче пред (на) касапница. Разг. Намирам се, задържам се, въртя се някъде, като чакам нещо упорито, с нетърпение и настойчиво. Той прекоси парка и твърдо реши да не се върти като куче пред касапница. С. Чернишев, ЛО, 102. Въртя се като муха без глава. Разг. Пренебр. Мотая се, лутам се и не съумявам да започна да върша нещо сериозно, смислено или не зная какво трябва да върша; суетя се. — Сърненци пак ще ни натупат. Ей на̀, и във вестника ги хвалят. Ама техният председател си знае работата,.. А нашият е баба, само се върти като муха без глава. Г. Караславов, Избр. съч. X, 135. Въртя се като на тръни. Разг. Неспокоен съм в очакване на нещо неприятно, нещо ме безпокои, тревожа се за нещо. Качиха се на сайванта. Мишо гледаше сивите греди,.. Старият се въртеше като на тръни — искаше му се да го заприказва, да го запита. Г. Караславов, СИ, 300. Въртя се като патка (гъска, пате) в мъгла. Разг. Много съм объркан, не мога да се ориентирам в нещата и не зная какво да правя. Ако ние бяхме работили къртовски, нямаше много войници на фронта и много сиромаси

в тила да се въртят като патки в мъгла и да не знаят какво да правят. Г. Караславов, ОХ II, 188-189. Въртя се като пияна (улава) кокошка. Диал. Слисал съм се и не зная какво да правя. Въртя се на пета. Разг. 1. Върша всичко бързо, енергично. Бюфетчикът Тунчо се върти на пета. — Една бира! — Джиброва! С. Северняк, ОНК, 125. 2. Обикн. някому или пред, около някого. Раболепно угаждам на всичките желания и прищевки на някого, угоднича пред някого. — Този е главен тук, не виждаш ли, че всички на пета му се въртят. В. Нешков, Н, 170. Въртя се около пеша на някого. Разг. Неотлъчно следвам някого, от когото смятам, че имам някаква облага. И всички тези тревоги и срамове, които сега го халосаха изневиделица, идват от тях — и от тоя дебелак Тюлев,.., и от Слав, който се върти около пеша му, и от Въкрила. Г. Караславов, ОХ III, 514. Въртя се около полата на жена си. Разг. Пренебр. Стоя в къщи и бездействам. — Всички се свили, мълчат, въртят се около полите на жените си и зъб не смеят да обелят. Г. Караславов, СИ, 149. Въртя <си> очи<те>. Разг. Обикн. за жена — гледам предизвикателно мъжете; кокетирам, флиртувам. — Защо не си гледаш [Нейко] работата, а си тръгнал посред пладне да зяпаш хорските жени? Я се махай от очите ми!.. — Какво съм крив аз кога дъщеря ти върти очи като кошута? К. Петканов, МЗК, 251. Въртя си очите на четири. Разг.; Въртя очи. Рядко. Гледам внимателно, зорко на всички страни, старая се да видя всичко, да узная нещо. Уж нищо не разбира, уж нищо не иска, а си върти очите на четири. Д. Немиров, В, 72. В третокласния коридор пътниците приседнали върху багажа си дремеха. Само двамина въртяха очи. К. Константинов, НДД, 75. Въртя, суча (усуквам). Разг. 1. Правя всичко възможно, за да постигна нещо, да успея в нещо. Каблешков, когото беше втресло в това време, надигна се, кашля, въртя, сука, намери време да се доближи до Димитра, комуто вдъхна кураж. З. Стоянов, ЗБВ III, 94. Разтърчаха се там разни големци,.., въртяха я, сукаха я,.., наредиха я с две години затвор и се оправи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 161. Въртях, суках, търсих нови майстори,.., няма и няма. Най-сетне се принудих да повикам същия майстор. ВН, 1965, бр. 4390, 2. 2. Умувам, размишлявам, разглеждам нещо от различни страни, за да намеря решение. — Два акъла са по-добри от един и затова двамата забистриме работата. Сукаме, въртеме и най-после стигнаме до това решение: да се признае пред общото събрание на текезето. Ел. Огнянова, НШ, 211. 3. Говоря с недомлъвки, не казвам направо нещо, което желая да получа или да се направи за мене. — Ах, Ноне, онзи ден ме държа половин час на улицата. Върти, сучи и накрая пак: "Много здраве на приятелката ти". И. Петров, НЛ, 12. Не му родила нивата и сега човекът въртя, усуква, но накрая си каза болката. Малко жито да му дам напролет. НМ, 1956, бр. 39, 3. Колелото на историята се върти. Книж. Развоят, прогресът на човешкото общество обективно съществува, независимо от всичко. — Вие можете да ме осъдите на смърт, господа съдебни заседатели, вие можете да ме убиете, но колелото на историята се върти, движи се напред. Ст. Цанев, МБ, 325.

РБЕ — ИБЕ Речко

Списък на думите по буква

А Б В Г Д Е Н О П