ВЪРТЯЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРТЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от въртя като прил. Техн. Който е предназначен, служи за създаване на въртеливо движение. Въртяща гилза.

◊ Въртящ динамометър. Физ. Механична спирачка на Прони, електрическа спирачка или хидравлична спирачка. Въртящ момент. Техн. Произведение на външна сила по разстоянието ѝ от опората на въртене, което създава условие за завъртане на дадено тяло. Силовото предаване .. осъществява предаването на въртящия момент от двигателя до задното (двигателно) колело на мотоциклета. Гр. Тимчев и др., УВА, 1975, 14.

ВЪРТЯ̀Щ СЕ, -а се, -о се, мн. -и се. Прич. сег. деят. от въртя се като прил. Който има такова устройство, че може да се върти около някаква ос. Влязох през въртящата се врата и седнах в ъгъла до витрината. Б. Райнов, ЧЪ, 8. По продължение на цялата дълга стена се простираше бар, при който, седнали на високи въртящи се столчета, млади мъже и жени пиеха кафе. Ал. Бабек, МЕ, 152. Вдигнаха [в града] търговски дом на четири етажа, направиха кино с фоайе, дадоха на младите обширен стадион със закрит плувен басейн, а на интелигенцията — културен дом с въртяща се сцена. А. Гуляшки, ДМС, 321. Въртящ се барабан. Въртяща се пещ. Въртяща се скара.