ВЪРХАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРХА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който има остър връх. Върхато ножче. // Който е с върхове. И мож ли скоро забрави/ таз родна къща хубава,/../ и тез равни полета/ с гъста росна тревица,/ усойни гори върхати,/ върхати гори, клонати. Ц. Церковски, Съч. II, 107.

2. Върховат (Н. Геров, РБЯ).