ВЪ̀РХОВ

ВЪ̀РХОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рядко. Който се отнася до връх. Върхова част на клон.

2. Техн. За мощност, напрежение, натоварване — най-голям, максимален. Каскадите по Арда, Въча, Велинград, Сестримо и други ще осигуряват върхова мощност около 3 млн. квт и 5 млрд. квтч годишно производство на електроенергия. К. Кузов, ПВС, 126. За покриване на моментните върхови натоварвания мощността на двигателите с вътрешно горене се избира с една резерва от 50 до 100% от необходимата средна мощност. Д. Христов, СПМ, 26. Върхов товар на електрическа мрежа.

Върхова точка. Книж. Рядко. Връхна точка. И така седмата поред амнистия на Осман Пазвантоглу отбелязала върхова точка в развитието на анархията: етапа, на който се образували твърдо очертани, независими от централната власт владения със собствена управленческа структура. В. Мутафчиева, КВ, 255. Върхов час (момент). Спец. Час (момент) на най-голямо натоварване на електрическата мрежа, на най-голяма консумация на електрическа енергия. От съществено значение за енергийния баланс на страната е свеждането до минимум ползуването на електрическа енергия във върховите моменти, отлагането му, когато е възможно, за нощните часове. Отeч., 1978, кн. 6, 2.

Списък на думите по буква