ВЪРХОВА̀Т

ВЪРХОВА̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е препълнен догоре и има връх; върхат. — Ще ти преседне;.., дяволска Рада, едно дума — друго прави. Загреба в паницата пълна — върховата лъжица мед и го цапна на Лиловото парче от погачата. М. Георгиев, Избр. разк., 83. Виж отпред / оная дълга маса: там наред / чинии кръгли и продълговати, / и всички пълни, върховати! К. Христов, ЧБ, 230.

Списък на думите по буква