ВЪРХО̀ВЕН

ВЪРХО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Най-голям, най-важен по степен или сила; висш. Той беше син на една епоха, в която войнишката доблест и суровият дълг бяха върховните догми на живота. Й. Йовков, Разк. III, 181. Опълченците напрегнато следяха придвижването на противника и очакваха момента, когато щяха да изпълнят върховния си дълг. Д. Линков, ЗБ, 130. Децата най-напред и най-дълбоко вярват на своите родители, на своите татко и мама. Те не само ги обичат, но уважават, за тях те са всичко, върховният авторитет. Е. Каранфилов, Б III, 326. Изкуството е дар върховен, / то сила крие всемогъща. Ив. Вазов, Съч. III, 243.

2. Който заема най-високо място в социалната или административната йерархия; най-висш, най-главен. Той [императорът] беше върховен началник на черквата, на войската, върховен законодател. А. Гуляшки, ЗВ, 138. След завръщането на Никола Обретенов в Русе от името на баба Тонка било изпратено "прошение" до княз Дондуков-Корсаков, по онова време руски върховен императорски комисар в България. Н. Ферманджиев, РХ, 281. В мирно време върховен орган на властта бил съветът на старей‑

шините. Ист. V кл, 1980, 109. Върховен главнокомандващ.

Върховен съд. Висш съдебен орган, който осъществява съдебен надзор върху дейността на всички съдилища.

Списък на думите по буква