ВЪРХОВЕНСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРХО̀ВЕНСТВО, мн. няма, ср. Книж. Върховна власт; господство, върховност. Всъщност той не се съмняваше, че рано или късно Сърбия ще отхвърли от плещите си османското върховенство. Ст. Дичев, ЗС I, 203. През 870 година на църковен събор в Цариград било решено българската църква да бъде под върховенството на цариградския патриарх. Ист. VII кл, 20. На Методий папата предава върховенството на голяма област, известна като престол на св. Андроник. Н. Драгова, КО, 50.