ВЪРХОВИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРХОВЍСТ м. Истор. Привърженик на върховизма. — Върховистите — каза Делчев — са послушници и слуги на българския княз и българските генерали, които искат да правят велика България. Д. Талев, И, 67. Известно е разцеплението в средата на македонските дейци, дележа им на "вътрешни" или "централисти" и "външни" или "върховисти". П. Яворов, ХК, 9. Същия ден из целия Разложки край се пуща слух, че около Разлог върлува чета от бунтовниците против властта. Стресват се управниците, събират стражари и македонци-върховисти,.., и тръгват да гонят "четата". М. Марчевски, ГБ, 25.