ВЪРХО̀ВНО

ВЪРХО̀ВНО нареч. Книж. За посочване на най-висока степен на качеството, изразено с прилагателното, към което се отнася; извънредно, в най-висша степен. Не весели срещи, цветя и усмивки любезни, / в самотност върховно жестока ний двама скърбим. Д. Бояджиев, С, 19. "На мнозина ти очите за грехът отвори! / .. / а не смята — може би че и забрави — / на мъдреца и пророка думите върховно прави: / че с добро добрий на злото зло прибави". П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 262.

Списък на думите по буква