ВЪРХОМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪ̀РХОМ нареч. Диал. До горе препълнено. Тъй през тревите вървеше низ прашните друми кервана, / в тъжна безреда. / .. / Чу се говеждо мучене, с кучешки лай придружено, / писък от стари и болни, които високо в колата / тежка, наблъскана върхом, се люшкаха в своите кревати. Ас. Разцветников, Избр. пр III, (превод), 90.