ВЪРШЕНЯК —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪРШЕНЯ̀К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Вършинак. Кирил легна на коравото, но добре настлано легло. Дълго след това домакинът седя на трикракото дървено столче до огнището и подхвърля в него от време на време ту съчки от вършеняк, ту дебели дърва. Т. Харманджиев, КВ, 449. — Къде ги скрихте [пушките]? — Къде не, има на двайсет места. Из трънаци, сечини, под пластове сено, по слами, лозиняци, вършеняци, по слогове, къпинаци — дявол не може да ги намери, ако рече да ги дири. Т. Харманджиев, КВ, 49.