ВЪ̀РШЀЦ

ВЪ̀РШЀЦ, мн. върховцѐ и въ̀рховци, м. Нар.-поет. Умал. от връх. Кацнала е пъстрокрила птичка / на тополата, на гол вършец. К. Христов, Кр, 27. В задния усоен двор, където / слънчев лъч не може да проникне — / кой би вярвал: в гнилочта, в калта / стрък зелен с вършец покарал никне. Бл. Димитров, Л, 273. Върховце привеждат / крехките елхи. П. Р. Славейков, СК, 138. Израсло дърво високо, / корени са му в синьо море, / вършец му беше в синьо небе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 521.

Списък на думите по буква