ВЪРШИТБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВЪРШЍТБЕН
ВЪРШЍТБЕН, -а, -о, мн. -и. Прил. от вършитба. Все тъй объркан и безмълвен, с набито от вършитбена чернилка и осил лице, Денчо се отпусна на кантара. Ст. Марков, ДБ, 301. Вършитбена площадка.