ВЪС —Речник на българския език — алтернативна версия

ВЪС, въ̀сът, въ̀са, мн. въ̀си, м. Остар. и диал. 1. Косъм. "Народът" уж на някаква си гара / таз грешка да поправи се опитал: / изрязъл им брадите чак до въс. Ем. Попдимитров, СР, 52.

2. Обикн. мн. Мустаци. Момчил мръдна устните си тъй, че зъбите му се бялнаха между гъстите черни въси. Ст. Загорчинов, ДП, 83. Климе беше възрастен мъж с прошарени въси. Д. Спиридонов, ОП, 77. Въсите (мустаките) ми, сами порасли вън от мярката, даваха ми образ на някакво си същество странно и чудовищно. П. Р. Славейков, ЗО( превод), 90. Бре, разсмя се Крали Марко силни, / .. / плесна с ръце голи, многожилни, / па засука свои дълги въси. Ив. Вазов, Съч. II, 84.